Стефан Кисьов, първият носител на наградата ВИК, е роден в Стара Загора през 1963 г. Завършва френската езикова гимназия в родния си град. Учил е в Софийския и Пловдивския университет, а също и в Сорбоната в Париж.

Работил е като електротехник в трамвайно депо, шлосер в химически завод, администратор в хотел на Черно море, сценичен работник в Старозагорската опера, сервитьор, журналист на свободна практика към няколко столични вестника. Бил е имигрант във Франция и Швейцария три години.

Стефан Кисьов е публикувал пет романа - "Джу бокс" 1996, "Никъде нищо" 2000, "Не будете сомнамбула" 2000, "Екзекуторът" 2003, "Един сервитьор в резиденция Бояна" 2004, над 60 разказа във влиятелни вестници и списания и много не-белетристични произведения. Той е автор на пиесата "Особености на българския национален секс".

 

 

Стефан Кисьов

"Екзекуторът"

Издателство - "Жанет 45" Страници - 108

Откъс от романа:

Езикът Кохао Ронго-Ронго е от малкото още неразчетени от съвременниците древни езици. На него преди хиляди лазарници са говорели и писали жителите на остров Рапа Нуи или Пасха. Което в превод на български означава Великденски остров. Въпросното късче земя се намира в Тихия океан и попада в наши дни под юрисдикцията на република Чили. Днешните потомци на древната цивилизация, населяващи въпросната територия, обаче, и думичка не могат да обелят на мистичния Кохао Ронго-Ронго. Така че за нас той е мъртъв език, а литературата и всички текстове, написани на него, засега - може би и завинаги, ще останат загадка.

Стефан Кисьов

 

"Екзекуторът" на Кисьов в няколко реда

Заглавието на романа създава очакване за историята на жесток убиец, но Стефан Гащев е смешен малък човек, който цял живот се опитва да стане известен. Израства в цирка, работи клоун, учи за факир, после за пилот, ненадейно попада в затвора, там става палач, накрая лети в Космоса и след 20 години се връща на Земята, по-неизвестен отвсякога. Премеждията му са толкова ужасяващи, че изпадналият в творческа криза автор на бестселъри Стивън-Лари Кинг решава да ги използва, обаче, горкият, загива нелепо. Остава "документалният" разказ на неговия прототип.

Кисьов е разгърнал живота на Гащев във фрагменти, писани на ръба на факта, така че иронично отместените реалии от 60-те до 80-те години на ХХ век са лесно разпознаваеми. Космосът играе важна роля в този факшън роман (направен от факти и фикции): той е източник на големия семеен мит (бащата е извънземен), и на водещия политически мит (системата ще завладее Космоса), но преди всичко работи като повествователен трик за резки и ефектни смени в мащаба. Със средствата на клоунадата, фарса и абсурда Стефан Кисьов е постигнал впечатляващо лек (в Кундеровия смисъл), забавен и дълбок разказ за една система, която деградира човека до палач и жертва едновременно.

Симона Мирчева