СЪГЛАШЕНИЕ

Литературата винаги изпреварва живота.
Тя не го имитира, а го оформя според целите си.
Оскар Уайлд

В подкрепа на българската литература учредяваме комитет за наградата на Фондация ВИК

БЪЛГАРСКИ РОМАН НА ГОДИНАТА

За да съхраним интереса към българската литература;

За да подкрепяме българските белетристи;

За да обединяваме литературните кръгове в подкрепа на инициативата БЪЛГАРСКИ РОМАН НА ГОДИНАТА.

Всеки член на комитета се ангажира:

да участва в събранията на комитета три пъти годишно,

да участва ежегодно в избора на жури за селекцията,

да гарантира пълна прозрачност на процеса на селектиране,

да изразява публично, при всяка възможност, подкрепа на инициативата на Фондация ВИК БЪЛГАРСКИ РОМАН НА ГОДИНАТА,

да съдейства и участва доброволно в ежегодната публична кампания за огласяване и популяризиране на инициативата на Фондация ВИК БЪЛГАРСКИ РОМАН НА ГОДИНАТА с информация, контакти, изявления и др.

Едуард Вик
Боян Биолчев
Иван Гранитски
Недялко Йорданов
Раймонд Вагенщайн
Стефан Данаилов
Христо Друмев

 

Стефан Данаилов завършва актьорско майсторство във висшата театрална академия "Кръстьо Сарафов" – София. Най-популярният и обичан български актьор вече тридесет години е един от водещите в Народния театър "Иван Вазов". На тази  и други сцени пресъздава повече от 60 централни роли.
Стефан Данаилов е професор в Националната театрална и филмова академия – София. Води клас по актьорско майсторство.
Участва активно в обществения и политическия живот на страната. Като депутат в 39-ото Народно събрание от Коалиция за България той председателства Комисията по култура. Понастоящем е Министър на културата на Р България и е определят го като най-успешния министър в коалиционното правителство.
Проф. Данаилов е кавалер на най-голямата награда за принос в българската култура – орден "Стара планина", а за 2002 г. получи наградата на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура "Паисий Хилендарски".

 

 

Раймонд Вагенщайн е работил 15 години като кинокритик, журналист и киносценарист. Автор е на няколкостотин статии и рецензии. Собственикът на едно от най-престижните издателства в България "Колибри". Директор е на Международния панаир на книгата в София.

 

Боян Биолчев е роден на 11 декември 1942 г. в София. Завършва полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша. Защитава магистърска степен като възпитаник на проф. Кажимеж Вика (1968).
Преподава в СУ  от 1972 г. Професор, доктор на филологическите науки (1996).
Ръководител на Катедрата по славянски литератури от 1992 г. Зам.-ректор (1991–1993), декан на Факултета по славянски филологии (1995–1999). През 1999г. е избран за ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", преизбран от 2003 г.
Председател е на секция "Сравнително литературознание" към Световния съвет на славистите, член е на Световната академия "Платон".
Автор е на повече от 200 научни публикации, на 6 филмови сценария, на близо 20 книги, от които 15 белетристични ("Градината на чичо Блум", "Очите плачат", "Сатурнов кръг", "Сладко нищо", "Зуброва трева", "Писма от рая", "Амазонката на Варое" и др.). Негови романи и разкази са преведени на няколко световни езика. За два от сценариите има международни награди – "Сребърен лачено" за "Дяволското оръжие" (1985), "Златен лачено" за "Вик за помощ" (1987) в Авелиньо, Италия (1987).
Автор е на сценария на десетсерийния филм "Славянската цивилизация", копродукция на Българската национална телевизия и RAI, с режисьор световноизвестния документалист Фолко Куиличи. Филмът е разпространен в 136 страни в света.

 

Недялко Йорданов е роден на 18.01.1940 г. в гр. Бургас. Завършва гимназия в родния си град и българска филология в Софийския университет (1962).
Работи като драматург в Бургаския драматичен театър (1963-83), като гл. редактор на алманах "Море" (1980-88), а от 1990 г. е драматург на театър "Възраждане" - София.
По-важни поетични книги: "Всичко ще изпитаме. Стихове" (1963), "Когато ставаме бащи. Стихове" (1965), "И все пак любов. Стихотворения" (1968), "Лирика" (1973), "Младостта си отива. Стихове" (1977), "Любовна лирика" (1958; 1978; 1979), "Няма време. Стихотворения" (1981), "Стихотворения" (1983), "Любовна лирика" (1987), "Остаряваме бавно. Стихотворения" (1991), "Не остарявай, любов" (1991). Пише за театъра: "Ние не вярваме в щъркели. Пиеса" (1968), "Въпрос на принцип. Любов необяснима. Мотопедът. Пиеси" (1977), "Развод по български. Пиеса" (1978), "Имате ли огънче. Комедия" (1980). Автор е на стихове, пиеси и роман в стихове за деца и юноши.

 

Христо Друмев  учи в елитното немско училище,  след което във френския колеж, завършва право в СУ "Кл.Охридски", 17 години е на дипломатическа работа в европейски столици.
Бил  е директор на "Филм България", занимаваща се внос/износ на филми  и културен аташе в Бон както и директор на дома "Витгенщайн" във Виена. Президент на Съюза на българските производители "Произведено в България". Вицепрезидент на Българския инвестиционен форум. Член на борда на Българската търговско-промишлена палата. Председател на Борда на директорите на "Супербрандс България". Учредител на Пощенска банка, на радио "Експрес", на Софийската стокова борса. Заместник-председател на НС на ПФК "Левски Спартак". Член на Борда на директорите на Атлантическия клуб. Заместник-председател на сдружение "Български икономически форум". Член на Обществения съвет на БНТ. Президент на Българската федерация по бридж, два пъти (1998 г. в Лил, 2002 г. в Монреал) От 1990 г. е директор на Националния дворец на културата .

 

 

Едуард Вик е космополит и полиглот по рождение и биография (роден в Канада в семейство на австро-италианка и англичанин, живял в Америка и Англия), в момента ръководи преводаческия си бизнес от Германия.
Завършва английска литература в Кеймбридж, след което работи като мениджър в областта на туризма, маркетинга и застраховането. Пътува непрекъснато в Европа и Азия, имал е възможност да види най-развитите и най-бедните страни, разликите и приликите, някои от най-лошите и най-добрите кътчета на света. С широкия си кръгозор и заразителен ентусиазъм, той ръководи бизнеса си, общува с хора, преговаря, решава проблеми.
Решава да учреди компанията EVS, за да комбинира колкото се може повече от своите интереси и умения, главно към езиците и бизнеса. Според него, комуникациите са ключа за успеха в бизнеса. А преводите винаги са били част от него – в рекламата, книгите, телевизията, литературата - езикът е ключът. Ключ към разбиране, ключ към успеха. Сега EVS работи в цяла Европа.